Дали съвременният човек изобщо може да разбере усилията, старанието и жертвите, които този млад човек Мартин Лутер полага в желанието си да намери мир с Бога и да се почувства праведен пред Него? Когато влиза в манастира, Лутер изглежда като типичен млад, як и здрав немски селянин. Няколко години по-късно, едва на тридесет годишна възраст, той излиза от там слаб, стопен, изтощен, състарен, изтормозен, без мир и без надежда. Той прилича на някаква сянка и без съмнение видът му е бил ужасен. Но накрая Лутер, въпреки че продължава да не знае много неща, със сигурност знае едно – отричането от себе си, нещаденето и унижаването на тялото не дава на човека мир с Бога, нито го прави праведен в очите Му. Отчаянието на Лутер е очевидно за всички. В този момент неговият главен наставник и приятел Йохан фон Щаупиц го насърчава да отиде на поклонение до Рим. Защото там сред всичкихцъркви и с допира до всички свети реликви, човек ще може да открие мир с Бога. И така през 1510 година Лутер има привилегията да бъде изпратен от своя орден до вечния град. По късно по повод на посещението си Лутер ще напише: “Докато бях в Рим обикалях като луд, за да посетя всички църкви и да се поклоня пред всички реликви. Поръчах и заплатих една дузина меси. И почти съжалих, че майка ми и баща ми не бяха починали, че да мога да се възползвам от възможността да платя и да изкупя душите им от престоя им в чистилището. В Рим се изкачих на колене по стълбището на Пилат, като целувах всяко стъпало и се молех на Отец, защото бях убеден, че който се моли така, ще освободи душата си. Но когато стигнах до последното стъпало, една мисъл продължаваше да идва в ума ми: А кой знае дали това наистина е вярно?”
Лутер отива в Рим като пратеник на Августинския орден в Германия, и там той прави всичко, на което е способен, за да посети всяко свято място и да се поклони пред всяка реликва. А в Рим по това време е пълно с реликви – пръст от тялото на апостол Йоан, черепът на Йоан Кръстител, парче от кръста на Исус Христос… И освен това в Рим се намират най-величествените катедрали и храмове по онова време. И Лутер отива и се поклоня пред всяко едно от тези неща, той посещава всички манастири, слиза да се поклони в катакомбите, заплаща отслужването на всякакви меси. Той прави всичко, което е по силите на човек да бъде сторено. Но накрая, след това толкова дълго очаквано пътуване до Рим, след посещението на всички тези свети места и поклонението пред всички реликви Мартин Лутер е дори още по-отчаян от преди. Защото дори и това пътуване не може да премахне от него усещането и съзнанието, че е грешен човек, който все така продължава да няма нито мир, нито оправдание пред Бога. През всичките тези години вместо да се доближи и да намери Бога, състоянието на Мартин Лутер става все по-тежко и по-тъмно.