Стореното от Лутер има сериозни политически последици, защото се случва в общество, където няма разделение между държавата и църквата. Средновековна Европа в свят, обединен не само от общо гражданство, но и от обща вяра. Лутер представлява опасност не само за единството на църквата и папата, но и за единството на Свещената Римска империя и императора. Папата се обръща към император Карл V, сам ревностен католик, да се разправи с Мартин Лутер. Карл V свиква имперско законодателно събрание – Диет на всички принцове, които са под негова власт, в град Вормс с цел да бъде сложен край на този църковен спор и да бъде възстановен мирът в църквата. През пролетта на 1521 година, на 16 април, Мартин Лутер пристига във Вормс и на следващия ден е изправен пред законодателното събрание, ръководено от император Карл V, за да отговаря за своите книги.
На заседанието присъстват още братът на императора, тридесет архиепископи, седем посланика, включително на Франция и Англия, депутати от десет свободни града, принцове, херцози, барони, папският нунций, общо около 200 души. Някои от принцовете открито подкрепят Лутер, но мнозинството от присъстващите все още приемат авторитета на Рим. Лутер възнамерява да защити своята доктрина, но му е изрично забранено да дебатира и да се аргументира, а само да отговаря с да или не на поставените му въпроси.
Речта на Мартин Лутер е толкова неочаквана, че предизвиква смут и объркване. Императорът е раздразнен и се оттегля. Според някои сведения той заявява на приближените си: “Не мога да стоя и да гледам как един монах би могъл да се окаже прав, а свидетелството на 1000 години християнски традиции погрешно.” В разговора по време на съдебния процес срещу Лутер в един момент кардинал Ек му задава въпрос, който отива до същността на проблема: “Мартин Лутер, нима ще поставите вашата преценка над преценката на толкова много известни хора и ще претендирате, че знаете повече от всички тях? Вие нямате право да поставяте под съмнение най-святата права вяра, която е била подпечатана с кръвта на светиите и потвърдена от светите събори, дефинирана от Църквата и вярвана от всички отци на църквата до днес.” С други думи въпросът на архиепископа е: “Кой ви е дал власт да поставяте под въпрос правотата на църквата?”
Това обаче е грешният въпрос, защото дава възможност на Лутер да формулира за първи път това, което ще остане в историята на света като Sola Scriptura или Само Писанието. Твърдението, което ще дефинира и ще се превърне в запазена марка на всички протестантски църкви по земята. Отговорът на този обикновен монах, още ненавършил 40 години, беден, а изправен пред елита на тогавашния свят, от който липсва единствено самият папа, е следният: “Моята власт произхожда от авторитета на свещеното Писание. Писанието има власт над всичко, защото това са думите на самия Бог!” Посочвайки Библията като единствен и краен авторитет по въпросите на вярата и спасението, в този момент Мартин Лутер без никакво съмнение се превръща в най-великия човек на своето време. Много по-влиятелен от Микеланджело, от Коперник, от Галилео Галилей или от Христофор Колумб.