Реформацията

Етикет: Мартин Лутер

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 12

    Какъв е приносът на Лутер и Реформацията за света?

    Въпреки че Лутер е най-известен като теолог, преводач, писател и композитор, на първо място той е глава на семейство – съпруг и баща. Лутер дава на хората личния пример на едно вярващо семейство. Той пише изключително много за семейния живот на хората, което теолозите до тогава не са правили. Говори за важността на семейната институция и връща семейството в центъра на Божията воля за хората. В продължение на повече от хиляда години до Лутер монашеският живот с обет на безбрачие е бил възхваляван като християнски идеал. Критикувайки Йероним, Киприян, Августин и много други отци на вярата, Лутер пише, че е срамота, че те никога не са написали нещо добро за семейството.

    Протестантството има положително въздействие върху икономическото развитие посредством протестантската теология за настойничеството и доктрината за упоритата работа. Реформаторите започват да учат, че създаването на материални блага чрез упорит труд и почтена работа от вярващите хора и последващият от това просперитет е белег за това, че един човек е ходил в своето призвание, защото с живота си е създавал блага, полезни за другите. В своята най-известна книга “Протестантската етика и духът на капитализма” Макс Вебер отдава заслугата за появата на капитализма на скромния протестантски живот, съчетан с прословутата протестантската трудова етика. Петстотин години по-късно това продължава да бъде вярно и икономиките на тези народи продължават да са най-развитите в света.

    Реформацията възстановява правото на обикновения човек сам да преценява коя е истината, а не да му бъде наложено какво да вярва и как да го вярва. Това е демократично мислене, което дотогава не съществува в обществото. Реформацията насърчава индивидуализма, като възстановява правото на всеки човек да има своя преценка. Така постепенно мнението на отделния индивид ще започне да става важно.

    За да има лична преценка върху Словото, човек трябва да бъде грамотен и образован. Затова реформаторите започват инициативи за въвеждането на всеобщо образование. Няколко години по-късно Калвин създава тристепенната форма на образование, която се използва и до днес. Лутер работи усилено за въвеждането на система за всеобщо начално образование. Той възлага това задължение за масово образование на управителните съвети на протестантските градове в Германия и пише за дълга на родителите да изпращат децата си на училище. Това са първите опити за въвеждане на масово начално образование. Това, че обикновените хора ще могат да четат, за да изучават Библията, ще промени завинаги живота на хората в Европа.

    Реформацията слага край на Средновековието и поставя началото на модерния свят. Започвайки от реформа на вярата, Реформацията дава директно и индиректно силен тласък на всеки друг напредък и прави протестантството една от главните движещи сили в историята на съвременната цивилизация. Невъзможно да разберем модерното време, без да разберем Реформацията. Не можем да разберем историята на Европа, историята на Великобритания и Америка, без да изучаваме Реформацията.

    Реформацията повлиява върху съвременния възглед за политиката и закона. Преди нея Църквата управлява политиката и контролира императори и царе, като налага закони на държавите. Не можем да разберем и западната литература, без да познаваме Реформацията. Науката никога не би се развила без Реформацията. Всички научни изследвания и открития преди това са контролирани от Църквата. Реформацията освобождава науката от този контрол.

    Реформацията декларира неприкосновеността на човешката съвест, свободата на вярата и нуждата от справедливо законодателство за всички при върховенство на закона. Когато днес хората говорят за лична свобода и права, те трябва да знаят, че хората, установили тези разбирания, са ръководили Реформацията. Благодарение на Реформацията всички тези понятия се развиват и установяват като ценности в обществото. Затова Мартин Лутер се счита дори от светските изследователи за личността, променила в най-голяма степен второто хилядолетие.

    Реформацията ни касае като народ и като отделни личности. Реформацията е за това как може човек да се помири с Бога и да бъде оправдан пред Него. Реформацията е за това коя е върховната власт – религията или Библията. Реформацията е, за да придобием прочутата протестантска етика, която учи, че смисленият труд те прави щастлив. Реформацията е за това да се научим да уважаваме и зачитаме отделната човешка личност. Ние сме общество в нужда от реформация.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 11

    Императорът няма време да се занимава с Лутер, а и се нуждае от подкрепата на германските принцове, които са приели вярата на Лутер, така че императорът, който е противник на новата вяра, оставя Лутер да довърши делото си. Това позволява на Лутер напълно да реформира църквата, а лутеранството да се установи трайно в Германия. След много битки и обрати законодателното събрание приема благоприятни за протестантството решения, като дава право на свобода на вярата. На князете в Германия бива разрешено да организират свои църкви. Стига се до споразумение, което узаконява лутеранството като равно на католицизма вероизповедание на територията на Германия.

    През 1525 година Мартин Лутер се жени за Катарина фон Бора, която е бивша монахиня – нещо нечувано до този момент. Когато се жени, Лутер е на 41 години, а е дал обет за безбрачие на 22 години при постъпването си в манастира. Въпреки че той самият няма лична нужда да се ожени, иска да даде добър пример на всички останали мъже и да заяви пред света, че е законно според Писанието един служител на Бога да бъде женен. В неговите дни свещениците не са имали право да се женят, но са имали любовници и наложници. Лутер иска да покаже, че женитбата трябва да бъде на почит и леглото неосквернено, ето защо той се жени и Катарина му ражда шест деца.

    Мартин Лутер обича силно съпругата си, но не е много практичен по отношение на семейния живот. Семейството му живее скромно и дори бедно. Въпреки че трудно свързват двата края, Лутер никога не запазва авторските права на своите книги – те биват отпечатвани и продавани в десетки хиляди екземпляри, без той да получи никога нищо от продажбите. В момент, в който се случва да имат малко повече пари, Лутер веднага ги раздавал на тези, които били по-бедни от тях или били в нужда. Веднъж той дава на хора в нужда една сребърна чаша, която е подарена на Катарина за сватбата им. След това казва на съпругата си: “Ние нямаме нужда да пием от сребърни съдове, нали?” Нищо от това, което се намира в къщата им, не е в безопасност, когато става дума за неговата щедрост. Домът на Лутер е наричан наполовина дом, наполовина хотел поради огромното количество гости, които са там всеки ден. Понякога Катарина се прибира в къщи и открива, че мъжът й е раздал всичката храна, която са имали, на някой друг. Това ни показва и защо Лутер успява да постигне реформирането на църквата в такъв мащаб – защото никой не може да го купи.     

    Мартин Лутер се оказва изключителен баща, който въпреки множеството си ангажименти остава посветен на децата си. Лутер написва книги, събрани в 55 дебели тома, той проповядва по два или три пъти всяка неделя, преподава пет пъти в седмицата в университета и провежда с часове дискусии със студентите си, продължава да ревизира превода на Библията до края на живота си. Отглежда кози и животни, за да може да издържа семейството си. Но въпреки това намира време да отделя концентрирано внимание на децата си. Веднъж той изработва от кората на дърво дебели плочки, от едната страна на които издълбава буквите на азбуката, а на гърба им изрязва изображения на животни, хора, ангели, чиито имена започват със съответната буква. Лутер е баща, винаги отворен да говори с децата си, винаги готов да отговори на въпросите им, да ги научи, да им обясни.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 10

    Какво прави Мартин Лутер да стане личността, оказала най-голямо влияние върху второто хилядолетие от историята на човечеството? Неговата безрезервна вяра в божиите думи в Библията. Какво направи този един монах толкова силен, че да се конфронтира с целия свят? Откъде той взе тази сила? Какво го направи толкова смел и уверен, че да се противопостави на църква, в която са най-образованите, най-умните и най-способните хора на вековете? Едно нещо – Писанието не може да се наруши! Много лесно с компромиси и малко дипломация Лутер може да има успешен и благоденстващ живот, но той не може да постъпи по друг начин – съвестта му е в плен на Божието Слово.

    Когато императорът се опитва да наложи най-строги мерки срещу Лутер, той за първи път осъзнава колко силна е подкрепата за Мартин Лутер сред немската аристокрация, защото съборът се разделя на две. Така съборът не може да се произнесе окончателно срещу Лутер и на него му е позволено да се завърне у дома. Но и Лутер, и неговите поддръжници знаят, че са малцинство и че е въпрос на време да бъде издадена заповед Лутер да бъде заловен и изгорен като еретик. Затова Фридрих Мъдри, управител на Саксония, и други привърженици на Лутер решават да го отвлекат веднага, още докато той се завръща по пътя си от Вормс, и го скриват в замъка Вартбург. Няколко дена след това излиза и Вормският едикт, в който Лутер е осъден като еретик, и се забранява четенето и издаването на неговите книги, но той е вече в безопасност и никой не знае къде е.   

    Лутер остава скрит в замъка в продължение на десет месеца, период, който той ще нарече моят Патмос. Там той извършва може би най-голямото дело на своя живот – превежда Новия завет на немски език. В рамките само на десет месеца той създава нещо изключително – немската Библия. Защото ако Библията е единственото правило за християнски живот и поведение, за да живеят християните праведно, Писанието трябва да бъде преведено на езика на обикновените хора.

    Тази своя работа той извършва с такава страст и талант, че днес с право Мартин Лутер е наричан бащата на немския език. Преводът на Лутер прави Библията да оживее пред очите на обикновените хора. До този момент обикновеният човек в Европа е напълно неграмотен по отношение на това, което се казва в Библията. Но след като Лутер превежда Новия завет на немски език, германците, които четат Библията на немски, стават повече на брой от всички хора в цяла Европа, които четат Библията на латински. В рамките на една година благодарение на печатарската машина протестантите издават повече екземпляри на Библията, отколкото са били преписвани през предходните хиляда и петстотин години. Преводаческите умения на Лутер често са пренебрегвани на фона на другите му дарби, но са изключителни. До такава степен, че и до ден днешен преводът на Мартин Лутер е основен превод на Библията на немски език, при все че е направен преди 500 години.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 9

    Стореното от Лутер има сериозни политически последици, защото се случва в общество, където няма разделение между държавата и църквата. Средновековна Европа в свят, обединен не само от общо гражданство, но и от обща вяра. Лутер представлява опасност не само за единството на църквата и папата, но и за единството на Свещената Римска империя и императора. Папата се обръща към император Карл V, сам ревностен католик, да се разправи с Мартин Лутер. Карл V свиква имперско законодателно събрание – Диет на всички принцове, които са под негова власт, в град Вормс с цел да бъде сложен край на този църковен спор и да бъде възстановен мирът в църквата. През пролетта на 1521 година, на 16 април, Мартин Лутер пристига във Вормс и на следващия ден е изправен пред законодателното събрание, ръководено от император Карл V, за да отговаря за своите книги.

    На заседанието присъстват още братът на императора, тридесет архиепископи, седем посланика, включително на Франция и Англия, депутати от десет свободни града, принцове, херцози, барони, папският нунций, общо около 200 души. Някои от принцовете открито подкрепят Лутер, но мнозинството от присъстващите все още приемат авторитета на Рим. Лутер възнамерява да защити своята доктрина, но му е изрично забранено да дебатира и да се аргументира, а само да отговаря с да или не на поставените му въпроси.

    Речта на Мартин Лутер е толкова неочаквана, че предизвиква смут и объркване. Императорът е раздразнен и се оттегля. Според някои сведения той заявява на приближените си: “Не мога да стоя и да гледам как един монах би могъл да се окаже прав, а свидетелството на 1000 години християнски традиции погрешно.” В разговора по време на съдебния процес срещу Лутер в един момент кардинал Ек му задава въпрос, който отива до същността на проблема: “Мартин Лутер, нима ще поставите вашата преценка над преценката на толкова много известни хора и ще претендирате, че знаете повече от всички тях? Вие нямате право да поставяте под съмнение най-святата права вяра, която е била подпечатана с кръвта на светиите и потвърдена от светите събори, дефинирана от Църквата и вярвана от всички отци на църквата до днес.” С други думи въпросът на архиепископа е: “Кой ви е дал власт да поставяте под въпрос правотата на църквата?”

    Това обаче е грешният въпрос, защото дава възможност на Лутер да формулира за първи път това, което ще остане в историята на света като Sola Scriptura или Само Писанието. Твърдението, което ще дефинира и ще се превърне в запазена марка на всички протестантски църкви по земята. Отговорът на този обикновен монах, още ненавършил 40 години, беден, а изправен пред елита на тогавашния свят, от който липсва единствено самият папа, е следният: “Моята власт произхожда от авторитета на свещеното Писание. Писанието има власт над всичко, защото това са думите на самия Бог!” Посочвайки Библията като единствен и краен авторитет по въпросите на вярата и спасението, в този момент Мартин Лутер без никакво съмнение се превръща в най-великия човек на своето време. Много по-влиятелен от Микеланджело, от Коперник, от Галилео Галилей или от Христофор Колумб.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 8

    В навечерието на празника Вси светии – денят е сряда, датата е 31 октомври 1517 година, във Витенберг Мартин Лутер почти незабелязано минава покрай хората, чакащи да се поклонят пред реликвите, които ще бъдат показани в църквата. Късна есен е, дърветата са пожълтели, земята е покрита с листа. Забиването на документ върху църковната врата не е нещо необичайно – това е мястото, където се оставят съобщения за университетски и обществени събития. Сред чакащите за опрощение и благословение пред вратата на църквата хора никой не подозира, че този документ ще се превърне в един от най-четените в историята на света.

    Тези 95 тезиса са написани от Лутер единствено с цел да бъде повдигнат теологически дебат, но по Божие провидение те попадат в ръцете на хора, които ги превеждат от латински на немски, отпечатват ги, разпространяват ги и така подбуждат първо немския народ, а след това и много други да се надигнат. Много немци са възмутени, че папата използва подобен аморален метод за събиране на пари за финансиране на построяването на катедрала в Рим и за издръжката на папския двор. Това е и първоначалният нравствен аргумент срещу папа Лъв Х, който задвижва Реформацията. Колко тежки са последиците за католическата църква от тази злоупотреба и измама с продажбата на индулгенции свидетелства фактът, че 50 години по-късно, през 1567 година,  папа Пий V забранява предоставянето на индулгенции срещу пари или каквото и да е форма на заплащане. Но вече е късно, Мартин Лутер е заковал на вратата на катедралата във Витенберг своя протест срещу индулгенциите, без да е имал намерение да предизвика бурята, която ще промени завинаги историята на света.Резултатът от разпространението на 95-те тезиса е катастрофален за делото на Тетцел, който след неуспешен опит да преодолее Лутер се обръща за помощ към папата. Папата изпраща пратеници да разубедят Мартин Лутер. След неуспеха си те започват да го заплашват да отстъпи от позициите си, но Лутер устоява на натиска. Скоро след това брилянтният католически теолог Йохан Ек предизвиква Лутер на дебат в Лайпциг. Лутер приема. По време на дебата Лутер оборва всеки аргумент на своя опонент по нов, революционен за времето начин, като прави нещо неочаквано за Ек – той се позовава на Библията. Лутер не позволява да бъде оборен или сплашен, поради което папата прибягва до най-ефикасното си оръжие – папската була. Думата “була” идва от латински език и означава печат. Папската була представлява официален документ с оловен или златен печат. В издадената тогава була доктрините на Мартин Лутер са осъдени, а книгите му са обявени за еретични и трябва да се изгорят. Това означава, че предстои Лутер да бъде обявен за еретик и впоследствие да бъде изгорен или убит. Направената от страна на папата сметка  се оказва погрешна. До този момент Лутер е верен син на католическата църква и никога не би призовал някого да напусне нейното лоно. Когато обаче научава, че папата е заповядал истините на Словото, описани в книгите му, да бъдат изгорени, Лутер отвръща със същото, като на свой ред изгаря публично папската була. Лутер прави това с ясно съзнание какви ще бъдат последиците – от този ден нататък той ще живее, знаейки, че във всеки един момент може да бъде хванат и изгорен.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 7

    Мартин Лутер – живот и дело – част 7

    Конфликтът на Лутер с църквата започва по повод на продажбата на индулгенции. Папата решава да построи базиликата “Свети Петър” в Рим – забележителна постройка, но и забележително скъпа постройка, построена, без да бъдат жалени средства, с най-скъпите материали, познати дотогава на хората. Но как парите за тази сграда ще бъдат осигурени? Как немците, французите, датчаните, холандците и всички други народи да бъдат убедени да дадат средства, за да бъде построена църква в Италия, която повечето от тях така и никога няма да видят? Какво може да се предложи и да се даде на тези хора, които живеят толкова далеч от Рим, срещу което те да се съгласят да дадат своите пари за построяването на църква в Рим, който вече е пълен с църкви?

    Папата и кардиналите се събират и изработват наистина брилянтен план. Те започват от въпроса какво е това, което всички тези хора искат повече от всичко на света, какво е това, за което ще са съгласни да платят, каквото и да им поискат. Установяват, че това, което всички тези хора искат, е да получат прошка за греховете – своите или тези на починалите родители и близки. Това е и отговорът за намиране на парите – хората искат да получат прошка за греха си, ние искаме техните пари, нека им продадем прошката за греха под формата на индулгенции. Назначават хора, които да започнат да се занимават с това. Един от тях е много способен доминикански монах на име Йохан Тетцел, който бива нает да се занимава с продажбите на територията на Германия. Той се  оказва изключително умел търговец се, на чиито предложения трудно някой може да устои.

    По това време католическата църква притежава една трета от собствеността в Европа. Лутер е убеден, че хората са жертва на престъпна измама и решава, че ще изрази протеста си публично. Той създава изумителен документ, който ще стане известен като 95-те тезиса или 95-те аргумента срещу индулгенциите. Интересното е, че по времето, когато пише своите тезиси, Лутер все още вярва и в чистилището, и в индулгенциите, но не може да позволи спасението и прошката да бъдат продавани срещу пари. Ето и първите думи на увода на 95-те тезиси: “От любов към истината и желание тя да бъде изяснена преподобният отец Мартин Лутер, магистър по свещена теология и лектор във Витенберг възнамерява да защити следните твърдения и да има диспут върху тях на това място.” Сред въпросите на Лутер са “Защо папата не изпразни чистилището поради свята любов и отчаяната нужда на душите там, ако може да изкупи безкраен брой души за окаяни пари, с които да построи църква? Защо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия владетел, не построи тази базилика “Свети Петър” със своите собствени пари, а не с парите на бедните вярващи? Какво по-голямо благословение може да дойде върху църквата, ако папата би давал тези прошки и благословения на всеки вярващ по сто пъти на ден, както го прави сега, но само по веднъж?”

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 6

    Мартин Лутер – живот и дело – част 6

    Всичко, което човек трябва да направи, за да получи оправдание пред Бога, е да спре да уповава на добрите си дела и религиозни постъпки и да отиде при Бога с празни ръце и с вяра в сторенето от Христос за него. Това Божието Слово казва в Ефесяни 2:8-9: 

    “Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.” “Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.” 

    Спасението е дар, който хората получаваме заради нашата вяра, не заради добрите ни дела. Християните не вършат добри дела, за да заслужат оправдание и спасение чрез тях пред Бога, но защото са спасени и оправдани по благодат чрез вяра. Апостол Павел продължава : 

    “Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим” (Ефесяни 2:10). 

    Делата не са маловажни. В тези три стиха се съдържа връзката между вярата и делата. Трябва да вършим добри дела, създадени сме, за да извършим много добри дела. Добрите ни дела са доказателството, че сме получили дара на оправдание чрез вяра, че наистина сме християни и сме различни хора. Истинската вяра е потвърдена от дела, но всичките добри дела на света не могат да спасят един човек от греховете му, защото ако хората можеха да спасят сами себе си чрез добри дела, то нямаше да има нужда Христос да идва и да дава живота си за нас. Това е откритието, което Лутер прави и което е причината за появата на Реформацията.

    Познаването на Писанията постепенно отваря очите на Лутер за небиблейските практики на църквата от неговото време и за абсурдността на много от твърденията на църквата относно реликвите. Вероятно защото именно неговият покровител Фридрих Мъдри, курфюрст на Саксония, притежава най-голямата колекция реликви в Германия по това време – над три хиляди на брой, Лутер отделя много време в своите лекции да предупреждава за лъжливостта им.

    Мартин Лутер – роден като християнин, кръстен като християнин, ръкоположен за християнски свещенослужител, преподавател по християнска теология в университета във Витенберг – най-накрая открива учението на Христос, а много скоро му предстои и да научи какво означава не само да вярва в Неговото име, но и да страда заради Неговото име. Страданията на Лутер ще дойдат не от ръцете на езичници или друговерци, а от ръцете на братята по вяра.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 5

    Мартин Лутер – живот и дело – част 5

    Важно е да разберем какво се случва с Лутер, докато той подготвя своите лекции върху Посланието към римляните. Четейки посланието на апостол Павел до християните в Рим, Лутер стига до думите в 5 глава, 1 стих: “И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.” Когато Лутер прочита, че хората се оправдаваме чрез вяра, той е шокиран, разстроен, гневен. В продължение на години като монах той се е опитвал да заслужи и да получи оправдание пред Бога с вършенето на стотици добри дела. Грабнат от истината на библейския текст, която открива, и напълно убеден, че трябва да разбере какво е учението на Светото Писание, Лутер се връща няколко глави назад и започва да изследва други думи, които е прочел преди това в Римляни 1:16-17: “Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: “Праведният чрез вяра ще живее.” 

    Впоследствие тези стихове ще бъдат наречени думите, които промениха света. Всъщност не е възможно да преувеличим значението на тези няколко стиха за човешката история. Тези думи преобръщат цялата представа за вярата в Бога. Те съдържат квинтесенцията на новозаветната теология. Всичко, което Исус Христос е извършил за нас, хората, се намира в тези думи. Повече от всичко друго това е сърцето на евангелската теология. Това е текстът, който стартира протестантската Реформация и който в най-голяма степен обяснява учението на Библията.

    Какво е откритието на Лутер? Той преоткрива това, което Светото Писание, Библията винаги е учила, най-важното от което е, че съществуват два вида праведност. Първата е човешката праведност. Това е праведността на човека, която е сбор от всички негови добри дела, добри постъпки и религиозни ритуали и практики. Лутер си дава сметка, че в продължение на години се е опитвал да се покатери сам по стълбата, която води до небето. чрез своите добри дела и спазване на религиозни ритуали. Но в този момент той разбира, че всеки, който се катери по тази стълба, никога няма да успее да се изкачи до върха й. Лутер знае от личен опит, че докато се катери по стълбата на добрите дела, всяка негова грешка, дори и най-малката, го праща всеки път обратно долу до началото на стълбата и че човекът е грешник, който непрекъснато бърка.

    Ето защо освен човешката праведност Бог създаде Божията праведност или правдата, която е от Бога, която се намира в господ Исус Христос. Тази праведност се състои в това, което Исус Христос е направил за нас, хората, когато дойде. Тя произхожда от това, което Той извърши, когато умря на кръста и възкръсна от мъртвите. Тази праведност не се основава на нашите добри дела. Тази праведност не е наша, не е човешка. Тази праведност е Божия праведност, която е дар за нас, хората; изработена от Христос за нас праведност, която Бог е дал на човешката раса на основание на проста вяра. По-късно, спомняйки си мига, в който осъзнава написаното, Лутер пише: “Когато разбрах какво се крие зад думите “Праведният чрез вяра ще живее,” се почувствах като роден отново, като нов човек. Сякаш влязох през отворени врати на небето, в рая.”

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 4

    Мартин Лутер – живот и дело – част 4

    Най-накрая Лутер получава добър съвет, който му дава неговият духовен наставник, викарият на августинския орден в Германия Йохан фон Щаупиц, който е благочестив и добър човек. Щаупиц се оказва единственият мъдър съветник, когото Лутер ще намери през този период на търсене и терзание. Щаупиц не дава на Мартин Лутер отговора, който търси, но насочва търсенето му в правилната посока. Давайки си сметка за очевидната природна интелигентност и изключителния ум на Лутер, съчетани с моралната му чистота, неподкупност и честност, Йохан фон Щаупиц насърчава своя млад приятел да се завърне към ученето и да направи докторат по теология, да стане професор по богословие и преподавател по библейска теология. Той си казва, че Лутер може би ще отрие отговора, който не е успял да намери в практиките на манастира, в посещението на Рим и в поклонението на светите места и реликвите, но може би ще го открие в изучаването на Библията. Това е моментът, в който Мартин Лутер за първи път започва да изучава Библията.

    Това ще произведе неподозиран от никого ефект върху живота му, защото Писанията говорят за вярата в Бога по напълно различен начин от този, който до този момент той е познавал, а църквата, която е описана в Библията, е много по-различна от църквата, в която Лутер се е родил и израснал. Но промяната в Лутер е по-скоро еволюционна, отколкото революционна. Откровението за истината започва да расте в него постепенно, точно както Исус Христос казва, че става с посятото зърно – земята сама по себе си произвежда първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. (Марк 4:28) Нещата не се случват, когато Лутер за първи път отваря Библията си. Светлината и прозрението не идват изведнъж върху него, разбирането и вярата му растат бавно, но постоянно. След като завършва докторската си степен, Лутер последва съвета на своя приятел и започва да преподава теология в Университета във Витенберг. Той започва да преподава върху книгата Псалми, което го довежда до още по-голямо отчаяние. Но след това през 1515 година Мартин Лутер, който в този момент е на 32 години, започва да изучава книгата Римляни. Там още в първите глави той стига до един текст, който ще промени живота му завинаги. През този период на интензивно четене на Библията, сравнявайки практиките на католическата църква от своето време с практиките на ранната църква в Библията, Лутер осъзнава, че разминаванията са твърде съществени. Това го кара да започне и своите първи сериозни теологически разговори със своя духовен наставник Йохан Фон Щаупиц за начина, по който човек се спасява, за ролята на поклонението пред реликвите и за вида вяра в Бога, която имат хората. Лутер е притеснен, че прекалената символика, установена в църквата, подхлъзва обикновените хора към сляпа, суеверна вяра и ги ограбва от семплата и разбираема вяра, за която говори Библията.

  • Мартин Лутер – живот и дело – част 3

    Мартин Лутер – живот и дело – част 3

    Дали съвременният човек изобщо може да разбере усилията, старанието и жертвите, които този млад човек Мартин Лутер полага в желанието си да намери мир с Бога и да се почувства праведен пред Него? Когато влиза в манастира, Лутер изглежда като типичен млад, як и здрав немски селянин. Няколко години по-късно, едва на тридесет годишна възраст, той излиза от там слаб, стопен, изтощен, състарен, изтормозен, без мир и без надежда. Той прилича на някаква сянка и без съмнение видът му е бил ужасен. Но накрая Лутер, въпреки че продължава да не знае много неща, със сигурност знае едно – отричането от себе си, нещаденето и унижаването на тялото не дава на човека мир с Бога, нито го прави праведен в очите Му. Отчаянието на Лутер е очевидно за всички. В този момент неговият главен наставник и приятел Йохан фон Щаупиц го насърчава да отиде на поклонение до Рим. Защото там сред всичкихцъркви и с допира до всички свети реликви, човек ще може да открие мир с Бога. И така през 1510 година Лутер има привилегията да бъде изпратен от своя орден до вечния град. По късно по повод на посещението си Лутер ще напише: “Докато бях в Рим обикалях като луд, за да посетя всички църкви и да се поклоня пред всички реликви. Поръчах и заплатих една дузина меси. И почти съжалих, че майка ми и баща ми не бяха починали, че да мога да се възползвам от възможността да платя и да изкупя душите им от престоя им в чистилището. В Рим се изкачих на колене по стълбището на Пилат, като целувах всяко стъпало и се молех на Отец, защото бях убеден, че който се моли така, ще освободи душата си. Но когато стигнах до последното стъпало, една мисъл продължаваше да идва в ума ми: А кой знае дали това наистина е вярно?” 

    Лутер отива в Рим като пратеник на Августинския орден в Германия, и там той прави всичко, на което е способен, за да посети всяко свято място и да се поклони пред всяка реликва. А в Рим по това време е пълно с реликви – пръст от тялото на апостол Йоан, черепът на Йоан Кръстител, парче от кръста на Исус Христос… И освен това в Рим се намират най-величествените катедрали и храмове по онова време. И Лутер отива и се поклоня пред всяко едно от тези неща, той посещава всички манастири, слиза да се поклони в катакомбите, заплаща отслужването на всякакви меси. Той прави всичко, което е по силите на човек да бъде сторено. Но накрая, след това толкова дълго очаквано пътуване до Рим, след посещението на всички тези свети места и поклонението пред всички реликви Мартин Лутер е дори още по-отчаян от преди. Защото дори и това пътуване не може да премахне от него усещането и съзнанието, че е грешен човек, който все така продължава да няма нито мир, нито оправдание пред Бога. През всичките тези години вместо да се доближи и да намери Бога, състоянието на Мартин Лутер става все по-тежко и по-тъмно.