Част 1
Корените на всяка една от протестантските църкви се намират в Реформацията, започнала през 16-ти век в Германия. Съществува невидима линия, която отива назад във времето и която свързва всяка една протестантска църква на планетата днес, включително и тези в България, директно с 95-те тезиса, закачени през 1517 година от Мартин Лутер на вратата на църквата във Витенберг.
Мартин Лутер се ражда през 1483 година в Айслебен, Германия. За да си дадем сметка къде в историята спрямо нас българите се случва това – 87 години преди това, през 1396 година, България пада под Османско робство. През 1453 година Константинопол пада под исляма, което е краят на Византия. И тридесет години след това през 1483 година се ражда Мартин Лутер.
Родителите на Мартин Лутер са селяни, но чрез усилен труд и предприемчивост баща му става доста успешен в миньорския бизнес и се замогва. Те не жалят сили и средства, за да му дадат най-доброто за онова време образование. Неговите академични резултати оправдават техните надежди, че някой ден техният син може да стане много по-успешен от тях, защото младият Лутер се оказва с брилянтен ум и показва отлични резултати и в училище, и в университета в Ерфурт. Там Мартин Лутер получава възможно най-високата за несвещенослужител диплома, а именно магистър по изкуствата. Волята на бащата на Лутер е синът му да стане адвокат, но малко след дипломирането му се случва нещо, което ще промени живота на младия Лутер завинаги. През един горещ юлски ден в далечната 1505 година Лутер наближава градчето Щотернхайм в Саксония, когато небето изведнъж почернява от облаци и той е застигнат от гръмотевична буря. Една от мълниите, които се сипят около него, пада върху коня, който тегли каруцата му, и убива на място бедното животно. Самият Лутер е изхвърлен от каруцата и съборен на земята от гръмотевицата. Ужасен и убеден, че току що е погледнал в очите на смъртта, Мартин Лутер призовава на помощ закрилницата на миньорите Света Анна и й обещава, че ако го избави от смъртта, ще стане монах.
Две седмици по-късно той се отказва от перспективната кариерата на адвокат и от всичко, което баща му е планирал за него, и, отричайки се от светския живот, постъпва като монах в Августинскя орден в Ерфурт. В изолацията на студената монашеска килия младият човек започва искрено да се опитва да спаси душата си. В началото нещата тръгват добре, докато не идва моментът, в който Лутер трябва да отслужи първата си меса, по време на която той преживява толкова силно изобличение за собствения си грях, че не успява да я завърши. Въпросът, който ще започне да го измъчва през идващите няколко години, е същият, който измъчваше някога и Йов – как може да се оправдае човек пред Бога? (Йов 9:2) Или как може човек да бъде праведен пред Святия Бог? Това е въпросът, на който от този момент нататък Мартин Лутер ще посвети целия си живот, за да открие отговора, и накрая той ще го открие не само за себе си, но и за всички нас.