Автор: Редактор

Дали съвременният човек изобщо може да разбере усилията, старанието и жертвите, които този млад човек Мартин Лутер полага в желанието си да намери мир с Бога и да се почувства праведен пред Него? Когато влиза в манастира, Лутер изглежда като типичен млад, як и здрав немски селянин. Няколко години по-късно, едва на тридесет годишна възраст, той излиза от там слаб, стопен, изтощен, състарен, изтормозен, без мир и без надежда. Той прилича на някаква сянка и без съмнение видът му е бил ужасен. Но накрая Лутер, въпреки че продължава да не знае много неща, със сигурност знае едно – отричането от себе си, нещаденето и унижаването на тялото не дава на човека мир с Бога, нито го прави праведен в очите Му. Отчаянието на Лутер е очевидно за всички. В този момент неговият главен наставник и приятел Йохан фон Щаупиц го насърчава да отиде на поклонение до Рим. Защото там сред всичкихцъркви и с допира до всички свети реликви, човек ще може да открие мир с Бога. И така през 1510 година Лутер има привилегията да бъде изпратен от своя орден до вечния град. По късно по повод на посещението си Лутер ще напише: “Докато бях в Рим обикалях като луд, за да посетя всички църкви и да се поклоня пред всички реликви. Поръчах и заплатих една дузина меси. И почти съжалих, че майка ми и баща ми не бяха починали, че да мога да се възползвам от възможността да платя и да изкупя душите им от престоя им в чистилището. В Рим се изкачих на колене по стълбището на Пилат, като целувах всяко стъпало и се молех на Отец, защото бях убеден, че който се моли така, ще освободи душата си. Но когато стигнах до последното стъпало, една мисъл продължаваше да идва в ума ми: А кой знае дали това наистина е вярно?” 

Лутер отива в Рим като пратеник на Августинския орден в Германия, и там той прави всичко, на което е способен, за да посети всяко свято място и да се поклони пред всяка реликва. А в Рим по това време е пълно с реликви – пръст от тялото на апостол Йоан, черепът на Йоан Кръстител, парче от кръста на Исус Христос… И освен това в Рим се намират най-величествените катедрали и храмове по онова време. И Лутер отива и се поклоня пред всяко едно от тези неща, той посещава всички манастири, слиза да се поклони в катакомбите, заплаща отслужването на всякакви меси. Той прави всичко, което е по силите на човек да бъде сторено. Но накрая, след това толкова дълго очаквано пътуване до Рим, след посещението на всички тези свети места и поклонението пред всички реликви Мартин Лутер е дори още по-отчаян от преди. Защото дори и това пътуване не може да премахне от него усещането и съзнанието, че е грешен човек, който все така продължава да няма нито мир, нито оправдание пред Бога. През всичките тези години вместо да се доближи и да намери Бога, състоянието на Мартин Лутер става все по-тежко и по-тъмно. 

Част 2

Бидейки изключително честен и искрен, неспособен да се самозаблуди относно собствените си слабости и грехове, Лутер се обръща за помощ към монашеското братство. Само за да открие, че неговите братя в манастира са наясно с проблема, с който той се бори, дори още по-малко от самия него. Те не знаят какъв съвет да дадат на терзаещия се техен брат. В желанието си да му помогнат, му казват: “Човек може да се оправдае пред Бога, ако се изповядва редовно. Така че, брат Мартин, изповядвай редовно греховете си и ще се оправиш! Не се ли казва: Ако изповядате греховете си, Бог ще ви прости и очисти от всяка неправда?” И Лутер започва да го прави. Като претърсва сърцето си и ума си за всеки вид грях, той прави списък на всичките си грехове и отива да се изповядва; и е толкова безскрупулен, че довежда до изтощение своите наставници, държейки ги по над шест часа в изповедалнята. Но това не му донася мира с Бога, който търси. Накрая той продължавал да бъде все така обезпокоен и разтревожен. Защото откъде можел да бъде сигурен дали наистина е изповядал всичките си грехове без изключение? И вместо духовното му състояние да се подобри и да му олекне, след изповедта той ставал все по-унил и отчаян.

Виждайки това, друг от неговите наставници му казал: “Братко Мартин, ще намериш мир с Бога, ако уморяваш тялото си и се отречеш от всичко плътско. Защото не е ли писано: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва?” Лутер, който бил готов на всичко, за да се намери оправдан пред Бога; започнал да лишава себе си и тялото си, както никой друг. Той започнал да пости редовно по три дена без храна и вода, прекарвал по цели нощи в молитва, отказвал да приеме завивките, които му давали през студените нощи, и по цели нощи мръзнел и не можел да спи от студ. В студените зимни дни Лутер излизал навън оскъдно облечен, за да не щади тялото си. Но накрая, въпреки всички тези лишения, мирът така и не идвал. Веднъж той влязъл в пълен пост, който трябвало да продължи две седмици – две седмици, без да яде никаква храна и без да пие никаква вода. По-късно Лутер ще напише за тези крайности, до които стига в желанието си да получи Божието благоволение, следните думи: “Аз бях добър монах. Спазвах законите на моя орден толкова стриктно, че ако някога би имало монах, който да е успее да стигне до небето чрез спазването на монашеските си задължения, то това щях да бъда аз. Всички мои братя, които бяха с мен в манастира ще потвърдят това. Ако бях продължил още малко да живея така, щях да убия сам себе си чрез пазенето на ритуали, молитви, неспане, неядене, четене и всичкия останал тежък труд.”

Част 1

Корените на всяка една от протестантските църкви се намират в Реформацията, започнала през 16-ти век в Германия. Съществува невидима линия, която отива назад във времето и която свързва всяка една протестантска църква на планетата днес, включително и тези в България, директно с 95-те тезиса, закачени през 1517 година от Мартин Лутер на вратата на църквата във Витенберг.

Мартин Лутер се ражда през 1483 година в Айслебен, Германия. За да си дадем сметка къде в историята спрямо нас българите се случва това – 87 години преди това, през 1396 година, България пада под Османско робство. През 1453 година Константинопол пада под исляма, което е краят на Византия. И тридесет години след това през 1483 година се ражда Мартин Лутер.

Родителите на Мартин Лутер са селяни, но чрез усилен труд и предприемчивост баща му става доста успешен в миньорския бизнес и се замогва. Те не жалят сили и средства, за да му дадат най-доброто за онова време образование. Неговите академични резултати оправдават техните надежди, че някой ден техният син може да стане много по-успешен от тях, защото младият Лутер се оказва с брилянтен ум и показва отлични резултати и в училище, и в университета в Ерфурт. Там Мартин Лутер получава възможно най-високата за несвещенослужител диплома, а именно магистър по изкуствата. Волята на бащата на Лутер е синът му да стане адвокат, но малко след дипломирането му се случва нещо, което ще промени живота на младия Лутер завинаги. През един горещ юлски ден в далечната 1505 година Лутер наближава градчето Щотернхайм в Саксония, когато небето изведнъж почернява от облаци и той е застигнат от гръмотевична буря. Една от мълниите, които се сипят около него, пада върху коня, който тегли каруцата му, и убива на място бедното животно. Самият Лутер е изхвърлен от каруцата и съборен на земята от гръмотевицата. Ужасен и убеден, че току що е погледнал в очите на смъртта, Мартин Лутер призовава на помощ закрилницата на миньорите Света Анна и й обещава, че ако го избави от смъртта, ще стане монах.

Две седмици по-късно той се отказва от перспективната кариерата на адвокат и от всичко, което баща му е планирал за него, и, отричайки се от светския живот, постъпва като монах в Августинскя орден в Ерфурт. В изолацията на студената монашеска килия младият човек започва искрено да се опитва да спаси душата си. В началото нещата тръгват добре, докато не идва моментът, в който Лутер трябва да отслужи първата си меса, по време на която той преживява толкова силно изобличение за собствения си грях, че не успява да я завърши. Въпросът, който ще започне да го измъчва през идващите няколко години, е същият, който измъчваше някога и Йов – как може да се оправдае човек пред Бога? (Йов 9:2) Или как може човек да бъде праведен пред Святия Бог? Това е въпросът, на който от този момент нататък Мартин Лутер ще посвети целия си живот, за да открие отговора, и накрая той ще го открие не само за себе си, но и за всички нас.